Великден – отвъд захаросаните козунаци и агнешката дробсърма

IMG_5666

Всеки мечате за щастие

Едва ли някой би оспорил такова заключение.

Ние преследваме каузи, борим се с несправедливости, воюваме за доброто, искаме по-добър свят за нашите деца, опитваме се да бъдем отговорни хора, защитаваме слабите и се стремим ( доколкото можем) да бъдем добри примери за нашите семейства и хората около нас…но дълбоко в себе си всички копнеем за нещо повече, копнеем да бъдем щастливи.

Да направиш нещо добро или да живееш извън правилата не означава непременно, че ще бъдеш щастлив. Няма гаранция.

Животът е пълен с какви ли не примери, които доказват това.

Дори най-бурната любов ( която днес е издигната до еталон за щастие) или най-дивият разнообразен живот не гарантират щастие.

“Искам да съм щастлив” продължава да е въздишката, която отново и отново чуваме хората да проронват.

Тази въздишка може да дойде от тинейджър преживял поредното си разочарование от взаимоотношения, или от съпруг и съпруга осъзнали, че след години съвместен живот са изгубили близостта помежду си, или от успешен бизнесмен, постигнал всичко в своята кариера, но не знае как да се справи с чувството на празнота и самота вътре в себе си.

Едно е ясно, всеки иска и търси да намери това състояние на вътрешно удовлетворение наречено “щастие”.

Аз смея да твърдя, че движещата сила на повече хора не е алчност, злоба, желание за власт или завист. Те са по-скоро производни или следствие на по-голяма нужда, която повечето от нас не осъзнаваме – нуждата да бъдем щастливи.

Копнежът за щастие няма възраст и пол. Всеки иска да има стойностен, удовлетворяващ и пълноценен живот преди да напусне този свят.

На тази земя има най-различни философии, които се опитват да обяснят живота и да дадат някаква разумно обяснение за основните човешки нужди.

Някой слагат на първо място сексуалния нагон – Фройд. Други желанието за власт – Адлер. Други като Маслоу подреждат по важност различните човешки нужди познато като пирамидата на Маслоу.

Каквото и да е, то не дава истинската причина за липсата на щастие. Затова и хората не стигат до това състояние.

Причината за това е, понеже ние не разбираме как е устроен човека.

Човек е духовно същество и като такова нуждите му преди всичко са духовни. Той има духовни сетива, които дори да са притъпени поради куп фактори, не променя факта, че човек е духовно същество и има духовни нужди.

В този смисъл щастието, което ние си представяме и всички ние отчаяно търсим, е много по-дълбоко и по-стойностно преживяване и състояние от просто да са ни снабдени всички естествени нужди.

Точно поради това, ние го търсим най-вероятно на грешното място или по неправилен начин.

Факт е, че човек дори да отиде да живее на по-хубаво място, дори да печели повече пари, с които да покрива всички свои разходи и дори да постигне своята най-голяма мечта пак не намира дълготрайно удовлетворение от постигнатото.

Това е така, понеже човек е Божествено творение и като такова неговите потребности са различни. Човек има нужда от връзка с Бога, за да разбере себе си и да преживее щастие.

Отвъд това никой не може да намери трайно щастие и удовлетворение.

В този смисъл Великден е празник на възможността да бъдем отново щастливи свързвайки се с Бог, а не просто религиозен празник с козунак и яйца.

Отвъд цялата парадност, ритуалност и религиозна приповдигнатост през тези дни, истинската стойност на Христовото възкресение е свързано с нова надежда и нова възможност да бъдем щастливи.

Човек отново може да общува с Божеството без да стъпва на пръсти движен от вина.

Мир с Бога е най-голямата крачка към щастието, което всички ние търсим.

Човек не е създаден да бъде истинки щастлив, ако има разрушена връзка с Бог.

Щастието не може да бъде намерено в претрупаните църковни литургии или високопарните проповеди за Божията любов. Нито в безкрайните мотивационни семинари за успех в стил Тони Рибинс.

Щастието обаче може да бъде намерено в съкрушеното и смирено сърце, което е осъзнало, че човекът не е творецът, а творението.

И както клоните не могат сами откъснати от дървото, така човек не може да съществува откъснат от Божественото.

Истинкият смисъл и тайна на щастие идват преди всичко от личната връзка със самият Създател.

Там е където всичко си идва на място.

Великден е триумф на по-превъзходното над първичното, на духовното над примитивното, на красивото над сивотата, на свободата от ограничения над наложени стереотипи, на близостта с Бога над религията.

Отвъд захаросаните козунаци и агнешката дробсърма, Великден е възможност за нов и различен живот, чийто дизайнер е Вечният Бог.

Това е дълго чаканата възможност отново да бъдем щастливи.

Калоян Курдоманов

Когато приключваме едно взаимоотношение

img_5103

В живота на всеки човек, рано или късно настъпва момент когато дадено ключово взаимоотношение може и/или трябва да бъде “редифинирано”, за да върви напред. Или с други думи, да бъде сложено на нова основа.

В зависимост от етапа, то може да промени интензиваността си в една или друга посока. Да стане по-близко и по-дълбоко, или напротив, да стане по-повърхностно и по-плитко.

Има случаи, в които логичния изход е взаимоотношението да приключи.

Промяната или разпада на едно взаимоотношение е предотвратим и нещата могат да се оправят, ако се вземат наврвеменни мерки. Има моменти обаче, когато това е необратим процес и нещата трябва да се приемат без излишни драми.

Причините могат да са много и най-различни, но ето какво може да направим, за да сме сигурни, че “редифинираме” или приключваме едно взаимоотношение достойно, без да затваряме вратата окончантелно:

1. Трябва да сме сигурни, че сме дали достатъчно време и шансове нещата да се оправят, преди да приключим взаимоотношението.

Въпреки, че никога не е ясно колко шансове трябва да сме дали, за да сме сигурни, че едно взаимоотношение е изчерпано, със сигурност не бива да прибързваме.

Поредици от срещи, в които да се търси примиряване и изчистване на недоразуменията е необходимо да има.

На тези срещи е важно да се споделят разочарованията от двете страни, за да се знае каква е причината довела до това състояние.

Препоръчително е да се комуникира спокойно, ясно, без излишен сарказъм, злоба и нападки.

2. Трябва да сме сигурни, че ясно сме комуникирали с другата страна разочарованията си.

Разочарванията на свой ред са непосрещнати и несподелени очаквания.

Не е справедливо другият човек да бъде отрязан или изолиран, без да знае за какво. Всеки човек има право да знае къде е сбъркал ( ако наистина е така) и да каже своето мнение.

Тук идеята не е да се търси виновен, а как да постъпим, в случай че едно взаимоотношение се усеща сякаш не върви напред.

3. Не позволявайте слухове да формират вашето отношение и мнение към другата страна.

Бъдете сигурни, че лично сте проверили фактите и не сте предубедени.

Изключително много взаимоотношения са пострадали, понеже хората са станали жертва на слухове, а не на обективни истини.

Ето защо е важно да чуем другата страна преди да правим кардинални заключения.

Не позволЯва йте предположения, догадки и хипотези да ви съставят мнение. Това е несправедливо спрямо другия човек.

4. Не разпространявайте клюки за човека с когото приключвате вашето взимоотношение.

Никой не уважава хора, които злословят и говорят зад гърба на човек с който доскоро са били заедно.

Очернянето не е присъщо на силните хора.

5. Намерете сили да благодарите за нещо добро, което другият е направил за вас.

Винаги има такова.

6. Простете и продължете.

Прошка освобождава преди всичко нас и ви дава шанс да вървите на чисто.

Хора, които не могат да простят не стигат далече.

7. Постарайте се, въпреки силните емоции които често съпътстват подобни ситуации, да избягвате силни думи или тежки обреци от рода, “Не искам да те виждам повече”, “Никога повече няма да сме приятели”, “Всичките години с теб са загуба” и пр.

Това са ненужно силни думи и са плод на наранени емоции.

8. Никога не затваряйте вратата напълно.

Времето лекува и колкото по-малко силни думи кажем един на друг в момент на афект, толкова по-лесно може да се възстановят един ден нещата.

9. Приеми факта, че понякога може би е по-добре нещо да си отиде временно, за да възкръсне отново с по нов начин.

Ако нещо си отива и не можем да го спасим след положени много усилия, може би това е по-добрият начин.

Не може да има новораждане, ако няма умиране преди това.

10. Нека не забравяме, че докато сме на тази земя ваяко взаимоотношение е поправимо

Калоян Курдоманов

Силата на поста

imagehttp://www.prelom.bg

А когато постите…

В Матей 6:16, Исус ясно заяви на своите ученици, че постът, като духовна дисциплина и практика, ще бъде важна част от живота им на тази земя…
неизменна съставка от нашето духовно развитие и промяна.
Именно поради тази причина е много важно да разберем каква е целта на поста и защо Исус казва “когато постите”, а НЕ “ако постите”.
Думата “пост” идва от еврейската дума “sum”, която означава “да покрия устата си” или от гръцката “nesteuo” в Новия Завет, която означава “въздържам се”.
В Стария Завет постът е свързан с това да поискаш нещо от Бога.
Принципът е следният:
Важността на молбата предизвиква човек да бъде загрижен за собственото си духовно състояние до такава степен, че физическите нужди да останат на по-заден план. С други думи, актът на постене е процес, който води до очистване и смирение пред Бога.
Постът е свързан с въздържане от храна и/или вода за определен период от време с дадена конкретна духовна цел.
Въздържането само от храна е най-често практикуваният пост. В случаите, когато Библията говори за въздържане едновременно и от храна и от вода, периодът на пост е не повече от 3 дни (Деяния 9:9 на апостолите и Естер 4:21).
Една от най-основната цели на поста е да се приближим до Бога.
В своето послание, апостол Яков ни дава следната заръка, “приближете се до Бога и Бог ще се приближи до вас” (Яков 4:8).
Всеки, в своето взаимоотношение с Бога, стига до момент на духовен застой. Това са сезони, в които ние сме се отдалечили от Него, усещаме се “закотвени” на едно място, не чуваме гласа и водителството на Святият Дух.
В резултатат на това ставаме безразлини, незаинтересовани и апатични към духовните неща.
Това са моментите, в които трябва се събудим и да направим стъпки в посока да се приближим до Бога.
Когато търсим възстановяване на взаимоотношението си с Бога, обновяване на духовния ни живот, нов тласък или спецефично водителство, ние отделяме време да постим.
В този смисъл, фокусът не бива да е върху неяденето на храна, а върху Бога и нашето взаимоотношение с Него.
В Псалом 35:13, цар Давид казва, че “смирява душата си с пост”.
Великите мъже като Моисей, Елия, Данаил, Павел и самият Исус постеха, за да се доближат до Бога. ( Изход 34:28, 3Царе 19:8; Данаил 9:3; 2 Коринтяни 11:27; Матей 4:2).
В Левити 23:27 Бог заповяда на евреите като народ да отделят един ден в годината, за да “наранят душите си”, а това според The New Unger’s Bible dictionary означава да постят.
Важно е да разберем, че приближаването до Бога не става от самосебе си или “естествено”, както понякога много вярващи си мислят.
Напротив…
Онова, което в повечето случаи се случва “естествено”, е нашето отдалечаване от Бога, поради адамовата ни природа.
Ето защо е важно да сме мъдри и да полагаме целенасочени усилия да се приближим до Бога в нашето мислене, убеждения, очаквания и ценности, за да отразим Христос в живота си.
>> Постът е ключова част от този процес, наречен освещаване.
Въпреки, че в Писанията постът е винаги свързан с въздържане от храна, има и други начини да се пости. Всяко нещо, от което се отказваме, за да се фокусираме изцяло на Бога, може да бъде счетено за пост.
Важно е да разберем, че основната цел на поста не е да се накаже плътта, а…
… да се пренасочи фокуса ни на Бога.
>> Постът не бива да се счита и като вид диета.
Целта на Библейския пост не е просто да изгубим излишни кила (въпреки, че това е полезно и най-вероятно ще се случи), а да придобием по-дълбоко взаимоотношение с Бога.
Всеки може да пости. Някои може и да нямат възможност да постят от храна (диабетиците например), но всеки може да се откаже от нещо, за да се приближи до Бога.
>>Постът не с цел да накараме Бог да направи нещо.
Това не е гладна стачка или бойкот. Бог никога няма да благослови нещо, което не е според Неговота воля, без значение колко много искаме.
Постът не променя Бог, Той променя нас.
Това е и причината постът да има ключов принос за нашето духовно развитие и е отговор в много ситуации.
>> Постът и молитвата вървят заедно
Една от целите на поста е да ни помогне да имаме повече време да се молим и да търсим лицето Му.
В Лука 2:37, виждаме пророчицата Ана да служи на Бога денем и нощем с “пост и молитва”. Това й помогна да развие чуствителност в духа си и да разпознае Спасителя в тялото на бебе – нещо, което остана скрито за повечето хора по онова време.
Постът и молитвта ни помагат да развием силна чувствителност към това, което прави Бог днес и сега.
В Матей 17:21, Исус казва на своите ученици, че определени демони и сили на мрака могат да бъдат изгонени само, когато прибавим към молитвата пост.
>> Постът е свързан и води до покаяние
Покаянието е обръщане от нашите грешни пътища и приемане на Божиите. В Йона 3:5-9 ние виждаме цял град да се покайва чрез пост и молитва в резултат на пророчеството на Йона.
>> Постът е сила за разчупване демонични атаки и обсади
Той обръща плановете на врага за живота ни – Естер 4 , Йосафат (2 Летописи 20:3), Езекия
>> Постът е свързан с протекция и защита – Ездра 8:21
>> Постът ни помага да се върнем в реалността, тъй като ние не сме себедостатъчни
Помага ни да разберем колко чупливи сме и зависим на неща, които са извън нашия контрол.
>> Постът е свързан и с разчупване на духовни окови…
… както в нашия личен живот, така и в живота на хората, които обичаме и на които държим. Цели нации могат да бъдат освободени от демоничен контрол и духовен застой чрез пост и молитва, ако има сериозни църкви, които да практикуват това.
„Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем; не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?“ (Исаия 58:6-7 НП)
Ето защо ние като църква ще постим следващите 40 дни.
Ние искаме да видим промяна в духовния климат над нацията.
Да преживеем разчупване контрола на духовните сили на тъмнина:
… корупция, несправедливост, насилие, убийство, смърт, болести… и да видим нацията ни да проходи в Божията цел и воля.
Това няма да се случи без усилия и поради тази причина е важно…
… да сложим фокус на молитвата и поста през тези 40 дни.

Kалоян Курдоманов

Живот основан на принципи

imageПринципността или принципите са основополагащи истини в живота ни, които служат за основа, на която формираме поведението си, начина на мислене и това, в което вярваме.
Принципите се формират от най-ранна възраст и зависят от семейната среда, атмосферата и културата в която живеем, и страната, в която сме израстнали.
Принципите по дефиниция са истини и ценности, които са надживяли конюнктурата на времето, в което живеем и носят в себе си духовна стойност.
По-долу ще изброя определени ключови принципи, които повечето хора смятат за основополагащи:
да си честен

да си отговорен за действията си

да си открит пред хората, които държат на теб

да си смел

да си верен

да си благонадежден

да може да се разчита на теб

да си верен

да защитаваш слабите и беззащитните

да си лоялен

да си смирен

да си почтен

да си търпелив

да не крадеш

да не клеветиш

да не лъжеш

да държиш на думата си

да не предаваш приятелите си

да не злоупотребяваш с доверието на другите

да бъдеш човек, на когото хората могат да се опрат в трудни моменти

Списъкът може да е много по-дълъг, но изброените по-горе принципи са основни.

Тези принципи са надживели времето и служат като ориентир за цялото човечество, доколко сме се отдалечили от своята Божествена същност или сме се принизили до най-низките места в нас.
Всъщност принципите, на които основаваме живота си разкриват най-ясно какви сме.
Да си принципен означава да не правиш компромис с ценностите и убежденията, в които вярваш, без значение пред какво си изправен.
Трудните ситуации и кризите са най-верният тест, доколко един човек е принципен. Но точно тези ситуации и кризи предоставят пред нас уникални възможности да се превърнем в стойностни хора, които другите биха искали да следват и уважават.
Съвременното общество и култура пренебрегва и презира този начин на мислене.
Вместо това налага така нареченият “celebrity life style” ( или живот на знаменитостите), който въпреки, че е нереален и изкуствен, насърчава така наречената философия на “относителността”. Или с други думи, всичко е относително.

Ценностите и принципите са отживелица, важно е как и какво усещаш; важен е успеха и какво хората мислят за теб; освободи се от стереотипите, понеже злото и доброто са относителни понятия.
Или с други думи, как изглеждаш, колко си известен, колко лайка имаш във ФБ, колко хора те следват в социалните мрежи, колко хора ти се кефят е най-важното, въпреки че повечето от тях идея си нямат за истинският ти живот и през какво минаваш.
Но това няма значение. Важно е как изглеждаш в очите на другите. Никой не се интересува кой всъщност си ти, какъв е характера ти, какви принципи отстояваш и отстояваш ли ги изобщо.Важно е да има “енергия” как казва гурото на съвременната теория за персоналността – Тони Робинс.
Ако няма енергия, ако няма силна емоция, ако няма пушване, ако няма power, значи не струва.
Така върху младите хора се слага силен натиск преди всичко да успеят като по този начин се лансира заблудата, че само така ще  станат истински личности. Само че никой не им обяснява какво точно означава това – да си личност.
Всъщност преведено на разбираем език, това означава следното:

Напомпай здраво егото си, живей живота както го разбираш и искаш; никой не може и няма право да ти се меси и да ти казва какво да правиш; бъди независим, бъди себе си; не позволявай някой да ти казва, че не си прав; ти имаш преди всичко права, задълженията и отговорностите са отживелица; избери живота, който ти допада, не който другите ти налагат; освободи се от всякаква негативна енергия, вина и стереотипи; бъди себе си, освободи положителната енергия.

Яко, а?! 🙂
Така, съзнателно или не, ние проектираме върху следващото поколение нашите неудовлетворения, разочарования, болни амбиции и сбъркани представи за успеха, за да превърнем в заложник това поколение на нашите страхове и дисфункции.

Всичко това разбира се, се прокарва под добре замазаната фраза “да ги направим личности”.
Но никой обаче не учи това поколение, че за да си личност, трябва да знаеш как да поемаш отговорност на първо място.
Как да казваш “съжалявам” или “прости ми”, понеже способността да признаеш грешката си е атрибут единствено на истинки силните личности.
Уви, да научиш някого да поема отговорност за дадена ситуация, вече е мръсно нещо, понеже виждаш ли имало хора, които злоупотребявали с нея и по този начин налагали ненужна вина.
Все едно да изхвърлим бебето с мръсната вода.
За да си истинска личност трябва да имаш характер и почтенност преди всичко.

Ако си взел пари назаем, да ги върнеш в срок. И докато не ги върнеш, да не си купуваш нищо ново, без значение колко много ти се иска.
За да личност трябва да си честен и открит, за да могат хората да ти се доверят.

Да не нагаждаш истината според твоите временнии разочарования, а ти да се съобразиш с нея без значение колко те боли.
Да държиш на думата си, а не да се измяташ според временният момент.
Да се заобградиш с хора, които те познават и които ще искаш да чуеш какво мислят, ще търсиш съвета им и ще си открит пред тях. Личностите не се страхуват да бъдат открити пред близки хора.
Истинската личност е основала живота си на принципи, а не само на харизма.
Бог винаги е работил с личности през вековете. Той е използвал такива, за за да установи Своите цели и намерения – принципи – на земята.
Използва личността Мойсей, за да даде 10-те заповеди, които и до ден днешен са непроменим стандарт, въпреки че Мойсей отдавна го няма.
Аз съм силно загрижен за организации, които са основани основно върху харизмата или силните страни на дадена личност, но не върху принципи. Какво ще стане след като тази личност си тръгне или промени принципите си?! Случвало се е.  Тогава всичко се сгромолясва.
Това важи и за всяко семейство или даден човешки живот.
В крайна сметка остава един важен въпрос,
Искаме ли да сме, хора познати със своята принципност, които оставят следа в поколенията или талантливи личности запомнени със своята безпринципност?!

Живот основан на принципи


Принципността или принципите са основополагащи истини в живота ни, които служат за основа, на която формираме поведението си, начина на мислене и това, в което вярваме.
Принципите се формират от най-ранна възраст и зависят от семейната среда, атмосферата и културата в която живеем, както и страната, в която сме израстнали.
Принципите по дефиниция са истини и ценности, които са надживели конюнктурата на времето, в което живеем и носят в себе си духовна стойност.

По-долу ще изброя определени ключови принципи, които вярвам повечето хора смятат за основополагащи:

да си честен
да си отговорен за действията си

да си открит пред хората, които държат на теб

да си смел
да си верен
да си благонадежден
да може да се разчита на теб
да си верен
да защитаваш слабите и беззащитните
да си лоялен
да си смирен
да си почтен
да си търпелив
да не крадеш
да не клеветиш
да не лъжеш
да държиш на думата си
да не предаваш приятелите си
да не злоупотребяваш с доверието на другите
да бъдеш човек, на когото хората могат да се опрат в трудни моменти

Списъкът може да е много по-дълъг, но изброените по-горе принципи са основнополагащи.

Тези принципи са надживели времето и служат като ориентир за цялото човечество, доколко сме се отдалечили от своята Божествена същност и сме се принизили до животинското.
Всъщност принципите, на които основаваме живота си разкриват най-ясно какви сме.

Да си принципен означава да не правиш компромис с ценностите и убежденията, в които вярваш, без значение пред какво си изправен.

Трудните ситуации и кризите са най-верният тест, доколко един човек е принципен. Но точно тези ситуации и кризи предоставят пред нас уникални възможности да се превърнем в стойностни хора, които другите биха искали да следват и уважават.

Съвременното общество и култура пренебрегва и презира този начин на мислене.

Вместо това налага така нареченият “celebrity life style” ( или живот на знаменитостите), който въпреки, че е нереален и изкуствен, насърчава така наречената философия на “относителността”. Или с други думи, всичко е относително. Ценностите и принципите са отживелица, важно е как и какво усещаш; важен е успеха и какво хората мислят за теб; освободи се от стереотипите, понеже злото и доброто са относителни понятия.

Или с други думи, как изглеждаш, колко си известен, колко лайка имаш във ФБ, колко хора те следват в социалните мрежи, колко хора ти се кефят е най-важното, въпреки че повечето от тях идея си нямат за истинският ти живот.

Но това няма значение. Важно е как изглеждаш в очите на другите. Никой не се интересува кой всъщност си ти, какъв е характера ти, какви принципи отстояваш и отстояваш ли ги изобщо.Важно е да има “енергия” както казва гурото на съвременната теория за персоналността – Тони Робинс.

Ако няма енергия, ако няма силна емоция, ако няма пушване, ако няма power, значи не струва. Значи не си личност.

Така върху младите хора се слага силен натиск преди всичко да успеят като по този начин се лансира заблудата, че само така ще станат истински личности. Само че никой не им обяснява какво точно означава да си личност.

Всъщност преведено на разбираем език, това означава следното:
Напомпай здраво егото си, живей живота както го разбираш и искаш; никой не може и няма право да ти се меси и да ти казва какво да правиш; бъди независим, бъди себе си; не позволявай някой да ти казва, че не си прав; ти имаш преди всичко права, задълженията и отговорностите са отживелица; избери живота, който ти допада, не който другите ти налагат; освободи се от всякаква негативна енергия, вина и стереотипи; бъди себе си, освободи положителната енергия.
Яко, а?! 🙂

Така, съзнателно или не, ние проектираме върху следващото поколение нашите неудовлетворения, разочарования, болни амбиции и сбъркани представи за успеха, за да превърнем в заложник това поколение на нашите страхове и дисфункции.
Всичко това разбира се, се прокарва под добре замазаната фраза “да ги направим истински личности”.

Но никой обаче не учи това поколение, че за да си личност, трябва да знаеш как да поемаш отговорност на първо място.

Как да казваш “съжалявам” или “прости ми”, понеже способността да признаеш грешката си е атрибут единствено на истинки силните личности.

Уви, да научиш някой да поеме отговорност за дадена ситуация, вече е мръсно нещо, понеже виждаш ли имало хора, които злоупотребявали с нея и по този начин налагали ненужна вина.

Все едно да изхвърлим бебето с мръсната вода.

За да си истинска личност трябва да имаш характер и почтенност преди всичко.
Ако си взел пари назаем, да ги върнеш в срок. И докато не ги върнеш, да не си купуваш нищо ново, без значение колко много ти се иска.

За да си личност трябва да си честен и открит, за да могат хората да ти се доверят.
Да не нагаждаш истината според твоите временни разочарования, а ти да се съобразиш с нея без значение колко те боли.

Да държиш на думата си, а не да се измяташ според временният момент.

Да се заобградиш с хора, които те познават и които ще искаш да чуеш какво мислят, ще търсиш съвета им и ще си открит пред тях. Личностите не се страхуват да бъдат открити пред такива хора.

Истинската личност е основала живота си на принципи, а не само на харизма.

Бог винаги е работил с личности през вековете. Той е използвал такива, за за да установи Своите цели и намерения – принципи – на земята.

Използва личността Мойсей, за да даде 10-те заповеди, които и до ден днешен са непроменим стандарт, въпреки че Мойсей отдавна го няма.

Аз съм силно загрижен за организации, които са основани основно върху харизмата или силните страни на дадена личност, но не върху принципи. Какво ще стане след като тази личност си тръгне или промени принципите си?! Случвало се е. Тогава всичко се сгромолясва.

Това важи и за всяко семейство или даден човешки живот.

В крайна сметка остава един важен въпрос,

Искаме ли да сме, хора познати със своята принципност, които оставят следа в поколенията или талантливи личности запомнени със своята безпринципност?!

Защо западният свят не разбира атентатите в Париж?


Краткият отговор е, че западният свят има абсолютно неправилен и нереален мироглед за светът, който ни заобикаля. Този мироглед е основан на идеята, че светът е това, което виждаме или искаме да видим. Че всичко може да се оправи и промени с добро отношение, стига да поискаме.

Този мироглед е пречупен през западната призма за устройството на света, която за съжаление е доста симплистична, неактуална, ограничена и бих казал престъпно наивна.

Тази идя черпи енергия и сили от вярата, че разумът и логиката като “висша форма на човешкото развитие” са способни да решат всеки проблем. Без значение дали е локален или глобален.

Колко нелепо.

Уви, доминиращите философии в западна Европа днешно време – светският либерализъм, светският хуманизъм, политическата коректност и крайната толерантност – са неспособни да видят реалността такава каквато е. Западният свят вярва, че всичко може да се оправи и овладее стига да имаме правилните механизми.

Ако просто използваме политически коректен език, ако имаме цялостно добро намерение за света, обща политика и визия, значи всичко ще е наред.

Ако разговаряме за проблемите, ако дадем равен шанс на всички, ако позволим всеки да изрази себе си свободно и да вярва в каквото си поиска без някой да го ограничава, всичко ще е наред.

Всичко това звучи приятно за ушите, но има един голям недостатък, то е дълбоко наивно и утопично като възможност да се случи.

Няколко важни момента обаче, които съвременният западен свят упорито пропуска. Този свят бе основан на юдео-християнските ценности и мироглед за света, а не върху абстрактни идеи за устройството на един “добър” свят.

Западният свят изигра ключова роля за развитието на човечеството именно поради тази ценностна система и убеждение, а не поради добрите намерения на хората.

Най-великият документ писан някога от хора, който урежда и признава основните човешки права е Американската конституция. Той е писан пак в контекста на християнската вяра и мироглед. Не е плод на разума и логиката.

Уви, днес Западна Европа и Америка все по-малко вярват в това, което ги направи велики. За тях е отживелица и митология.

Западна Европа вярва в разума и логиката.

Само че разумът и логиката нямат отговори за злото, което идва от радикалните терористи. Те са неспособни да покажат правилния път, понеже човекът е творение и е ограничен в своите способности да осъзнае света в цялата му комплексност извън вярата му в Бога.

Християнството за разлика от светския либерализъм и хуманизъм никога не е отричало злото и страданието като реалност на Земята.

Християнството никога не е проповядвало “утопичен свят” на безгрижие на Земята, в който всичко е в невероятна хармония и идилия. Християнството никога не е изповядвало философията на “розовите очила” или “заравяне на главата в пясъка”.

Според Християнския мироглед на Земята съществува зло много преди човека да го има. Срещу това зло човекът трябва да се бори постоянно. То е резултат на духовен конфликт, който се пренася на Земята под най-различни извратени и уродливи форми.

За Християнството никога не е имало противоречие между злото и реалността на Бог.

Мирогледът на християнството е много ясен: Бог сътвори Земята и световете. Сътвори човека и му даде правото да избира добро или зло. Човекът избра злото, което бе грях и позволи злото да управлява. В резултат злото има легално право да нанася своите щети, а човекът трябва да полага всички усилия да пречи на това. Доколкото може.

Уви, Злото не е метафизично понятие и интелектуална концепция, с която можем просто да поспорим. То е реалност, която целият западен свят усети във вътрешния си двор миналия петък след бруталното убийството на 129 парижани и ранени над 300 човека.

И въпреки това, западният свят среща трудност да нарече нещата такива каквито са.

В статия от израелския вестник Haaretz след атентата в петък, жители на квартала, който е бил атакуван от терористите, нарекоха терористите “жертви”. Според тях, те са били “жертви на система, която ги е изключила от обществото…и те живеели в отчуждение и сега всички сме виновни за това.”

“Това били хора, от които правителството се било отказало и сега трябва да питаме защо.”

Никой обаче не иска да говори за истинските причини, които доведоха до смъртта на 130 човека. За радикалния ислям, за филосфията която стои зад него – световно господство чрез насилие и терор – въпреки, че ИДИЛ реално пое отговорност за убисйтвата.

Западните хора имат проблем и той се нарича политическа и социална слепота.

И понеже култът към разума не позволява да се допусне “несофистицираната” идея за Бог, зло и постоянен конфликт да даде адекватни отговори, западните общества избират да си заровят главата в пясъка и да си представят, че това е една малка грешка в техните перфектни планове за света.

Сега ще изстрелят няколко бомби над Сирия, за да покажат че са в контрол. Ще сплашат лошите радикали от ИДИЛ, които не разбират от дума. Ще се ядосат на нецивилизования свят, че не разбира добрите намерения. Ще размахат пръст, ще се споразумеят с шейховете и след това пак удобно ще седнат в комфортните си зони и набързо ще забравят тези грижи.

Все пак това не е част от техния съвършен свят.

Само че до кога?

“10 белега, че си или нарцисист или че си във взаимоотношение с нарцисист” от Принстън Ни

  

 “Достатъчно съм говорил за себе си; сега е твой ред да говориш за мен.” Анонимен

“Не е лесно да превъзхождаш всички около себе си.” Анонимен

Как да се справим с нарцисиста в нас и около нас? Как да разберем кой е нарцисист? Има ли такова нещо? Какво да правя, ако аз съм нарцисист?

Нарцис е герой от гръцката митология, който до такава степен се влюбва в собственият си образ, че не успява да откъсне очи от себе си и накрая това го довежда до трагичен край.

Днес, базирано на този случай, психолозите са въвели понятието нарцисизъм, което се характеризира с дадено поведение и начин на мислене.

Психологът Стивън Джонсън пише, че нарцисиста е някой, който е “погребал истинското “себе си” в отклик на по-ранни рани и го е заменил със силно развито, заместващо фалшиво “аз.” Тази алтернатива на истинската личност се появява с грандиозност “над другите”, погълната основно от себе си и с много високо самочувствие спрямо другите. В нашето високо индивидуалистично и обърнато към външното общество, различните форми на нарцисизъм са не само все по-проникващи, но и определено насърчавани.

Нарцисист е някой, който е влюбен в идеализиран образ за себе си, който той или тя проектират, за да избяга от истинският, откъснат и наранен образ. Дълбоко в себе си, повечето нарцисисти се чувстват като “грозното пате” дори и болезнено да не искат да си го признаят.

Как да разберем, дали сме нарцисист или сме във взаимоотношение с такъв човек?

Въпреки, че във всеки един от нас се проявява някое от изброените по-долу поведния и характеристики, при нарцисиста те са силно откроени в повече от само едно. В повечето случаи нарцистите не са наясно за това или пък не се интересуват как това влияе на другите.

1) Нарцисистите обичат да доминират разгора. Те харсесват да говорят за себе си и почти не дават възможност на другия да участва в двустранен разговор. Човек трябва да се бори, за да могат чувствата и вижданията му да бъдат изложени и чути. Ако все пак успееш да кажеш нещо, което не е в съгласие с нарцисиста, най-вероятно коментарът ти ще бъде поправен, отхвърлен или игнориран.

Честите отговори на баща ми когато споделях моите виждания бяха, “но…”, “всъщност…”, “има много какво да се добави в тази посока…” – Анонимен.

2) Нарцисистите обичат да прекъсват разговорите. Въпреки, че много хора имат лоши комуникативни способности и често прекъсват другите, нарцисистите основно прекъсват и бързо обръщат разговора пак към себе си. Те имат много малко интерес към другата страна.

3) Обичат да нарушават правилата. Те се наслаждават в това да се измъкват когато нарушават правилата и социалните норми. Обичат да променят множество ангажименти и уговорки, да нарушават пътните знаци и пр. Изпитват наслада в това.

“Аз се наслаждавам да убеждавам хората да правят изключение в правилата си”. – Анонимен

4) Нарцисистите обичат да нарушават границите. Те демонстрират безпричинно незачитане към мислите, чувствата, собствеността и личното пространство на другите хора. Прегазват и използват другите без грам състрадание. Вземат назаем предмети или пари без да ги връщат. Постоянно нарушават обещания и ангажименти. Нямат почти никакво съжаление и обвиняват жертвата за липса на респект към тях.

“Ти си виновен, че забравих, понеже не ми напомни.” – Анонимен

5) Проектират фалшив образ за себе си. Много нарцисисти обичат да правят неща, за да впечатлят другите като се опитват да изглеждат добре на повърхността. Този комплекс “да спечелиш трофея” може да се прояви физически, романтично, академично или културално. В тези случаи, нарцисиста използва хора, предмети, социален статус и/или постижения, за да замести “истнският образ”, сменяйки го с желания, но нереален такъв.

“Моите постижения са всичко.” – Анонимен езекютив мениджър

6) Нарцистите смятат, че определени неща им принадлежат по право. Те смятат, че другите им дължат по-специално отношение. Те очакват другите да се погрижат за нуждите им незабавно като изобщо не са състрадателни когато другите са в подобно състояние. В техният ум, светът се върти около тях.

7) Нарцисистите са чаровници. Те могат да бъдат много харизматични и убедителни. Когато са заинтересовани от теб ( най-вече за да получат нещо), те ще те накарат да се чувстваш много специален и търсен. Когато обаче загубят интерес към теб ( след като са получили това, което са търсили или са се отегчили), те лесно могат да те зарежат без дори да се замислят. Нарцисистите могат да бъдат много социални, на разположение и търсещи, докато им осигуряваш това, което те желаят и им даваш цялото си внимание.

8) Нарцисистите имат грандоманска персоналност. Те мислят за себе си винги в контекста на нещо специално или грандиозно – че са герои, принцове или принцеси. Често те имат преувеличен усет за важност, вярвайки че другите не могат да оцелеят или живеят без техните феноменални постижения.

9) Негативни емоции. Нарцисистите обичат да разпростарняват и предизвикват негативни емоции, за да привлекат внимание, за да се чувстват силни, за да те държат в несигурност и извън баланс. Лесно се дразнят, ако усетят, че не им даваш цялото внимание. Те мога да изпаднат в гневна криза, ако не се съгласиш с тях, техните гледни точки или очаквания. Те са много чувствителни към критицизъм, и винаги отвръщат на това с битка или студено отдръпване. От друга страна, те са бързи да съдят, критикуват, да се присмиват и обвиняват. Някой нарцисисти са емоционално малтретиращи. Като те карат да се чувстваш недостоен, те подхранват нараненото си его и се чувстват добре за себе си.

“Някои хора се опитват да бъдат високи, като отрязват главите на другите.” – Цитат

10) Нарцисистите са манипулативни. Използват другите като продължение на себе си. Те вземат решенията вместо тях, за да посрещнат собствените си нужди.

Нарцисистите манипулират другите чрез вина. Често казват, “дал съм ти толкова много, а ти не го оценяваш”, или “аз съм жертва – трябва да ми помогнеш; ако не го направиш, значи не си добър човек”. Те манипулират емоциите ви като карат да правите неразумни жертви.